?

Log in

Education or bullshit

It seems not just an accident that these TED talks that critique school education in UK and USA showed up today exactly at the time when this information about a Bulgarian boy, who never went to school but got a national award in computer science hit the media http://bit.ly/K7q486. The interesting thing though is that their sentiments are INCREDIBLY DIFFERENT.

While the TED talks by Sir Ken Robinson http://www.ted.com/speakers/sir_ken_robinson.html and by the 13 year boy Logan Laplante http://www.collective-evolution.com/2014/01/07/this-is-what-happens-when-a-kid-leaves-traditional-education/ appeal for respect to creativity in educational system, for including more art classes, more life experience (like camping and skiing) and for connection with the community, as well as the concepts of health and happiness as subjects of study, the publication about the Bulgarian boy focuses on three things: self-colonialism “the mother used an American system,” anti-communism and individualism, and family centered archaism :”the education has to be in the hands of the parents, as it was during the Bulgarian Renaissance (the end of the 19 century).”

It is incredibly brutal and stupid that Bulgarian state authorities and the Ministry of education denied Bozidar's award because he never went to school. But it is also incredibly stupid to write articles like this, in which we not only don't see any substantial suggestion of what is to be done in our educational system, but we see an intention to destroy it entirely and put it in the hands of the parents (“the parents” is a very abstract notion, charged with “eternal value” therefore unquestionably good).

Why is nobody thinking that a home education is not something that everybody can afford? Who is going to be the teacher – the mother? Really? So she will not only have to go to work, take care of the household but also be proficient in teaching math, physics, literature, music, dance and painting?

Or may be the mothers shouldn't go to work and the fathers will make all the money for the family? The mothers should equal teachers from now on? What about the communal experience of the kid? Bozidar communicates with kids online. His mother says : “The socialization of kids in school is not what we imagine and internet communication is not a problem.” Well may be for Bozidar – but can you learn how to dance in ensemble over Internet?

I am not entirely sure what the mother of the Bulgarian boy Bozidar is exactly thinking and doing, since I don't rely on media, which is most of the time politically biased and writes bullshit stories. But can we please not just “share” this stupid article roaring against the state, but think a bit more sophisticateldy and ask ourselves questions?

mladezki protest sys starchesko lice 002

Какво вижда от студентските протести телевизионният зрител ако няма друг източник на информация?

Вижда това:
1. Михаил Неделчев казва, "тези младежи завършват това, което ние започнахме преди 20 години".
2. "Най-големи овации получиха изпълнителите участвали в протестите 1989 година".
3. Васко Кръпката каза "не е живял този, който не е участвал в свалянето на поне едно комунистическо правителство".
4. Чуха се песните "Комунизмът си отива" и "Развод ми дай" които запалваха публиката и през 1989 година".
5. "Студентите хвърлиха топка, символизираща фалшивият преход през загражденията на парламента".
6. "Ескалацията стигна върха си, когато символът на всички протести Йоло Денев прескочи огражденията, и беше арестуван пред парламента. Протестиращи се опитаха да разкъсат загражденията".

От всичко това разбираме че:
1. Михаил Неделчев е идеолог на студентските протести.
2. Студентите се кефят на стари градски песни
3. Студентите са десни
4. Студентите не само не могат да произведат сървеменна музика, но и не слушат съвременна музика, под влиянието на "старите пушки" които знаят как се прави революция с песен на уста.
5.  Значи студентите искат "истински " преход към "истински" капитализъм
6. Йоло Денев е нещо като Васил Левски на студентския протест

Кои са лицата, които видяхме от това "студентско" шествие ?

Васко Кръпката, Михаил Неделчев, Йоло Денев и някава полугола мацка с роза закичена, която репрезентира България?

Какви са изводите, които могат да бъдат направени?

1. Изхвърлете телевизора си за да не бъдете манипулирани. Или най-малкото намерете и други източници на информация - най-добре си купете добра връзка в интернет и търсете там
2. Ако студентите държат на своята самостоятленост, на своето актуално послание тук и сега, трябва не само сами да се отърват от патриархалното покровителство на "отците" на демокрацията, но и ясно да се обявят против всякакви опити на тези татковци да ги гладят по главичките и да смучат с вампирските си зъби тяхната млада кръв и енергия за продължаване на живота на полуизгнилите си телеса
3. Студентите трябва да дефинират ясната си политическа позиция и да дефинират ясни политически искания, за да не ги бъркат със седесарски носталгици или с дядомразовци като Йоло Денев
4. Студентите трябва да измислят ЯСНИ СИМВОЛИЧНИ изображения, които да изразяват точно техните политически искания
5. Студентите трябва да се отърсят от патриархалната йерархия, която се задълбочава след 1989 година. Жените не са тела за експлоатация, жените не са секретарки, не са готвачки или машини за производство на деца. Жените са по-голямата част от човечеството и как те са третирани (и как сами те се третират) показва дали определено движение се бори за свобода или за възпроизводство на същите тези властови структури, против които то се бори!
6. И в крайна сметка, ако студентите искат да им се чува гласа, а не да бъдат апроприирани от всякаква старчоци, те трябва да направят свой информационен щаб, да използват технологиите за създаване и разпространение на тяхната информация - да бъдат те медии, а не да разчитат на благоволението на някакви телевизии и глупави журналисти, които или нищо не разбират в най-добрия случай, или нарочно изкривяват информацията за случващото се.

mladezki protest sys starchesko lice
This music video is a trip. It is every visual cliche about Russia mixed with two Bulgarian 1980's looking boys in school uniforms singing in English:
https://vimeo.com/9518205

This picture is for reference it is around 1985 in Lovec, Bulgaria.

uniform small

and this one is a still from the clip:

uniforms

Октай срещу Доган

Октай трябваше да зареди воден пистолет с редки лайна, това щеше да го направи наистина герой на всички - и българи и турци. Вече е на път да стане секс символ, лайната щяха да го направят политически художник.
dogansmall

Pussy Riot как вожделение

Moi text pro Pussy Riot nakonec-to vishel na russkom iazike. Hotia nemnozko starii, ia dumaiu este poka aktualnii. Tam konechno net o osvobozdenii Katia Samutsevich. Ia ochen rada za to chto ona osvobodilas i mne ochen zal i strashno za Mar
iu i Nadiu. No vot seichas u Kati est vozmoznost pridat "bolshe smisla" togo chto oni delaiut, raz ona na svobode i uze sama mozet za sebia otvechat i pokazat sebe kak nastoiastaia feministka, a ne "hranitel brenda".


http://www.rabkor.ru/analysis/14192.html


Pussy Riot как вожделение

Pussy Riot как вожделение: Почему я поддерживаю Pussy Riot, но не разделяю аргументов в их защиту. 3997.png

Дело Pussy Riot обнажило самые темные стороны современного капиталистического общества в России. Слияние государственных, религиозных и корпоративных интересов, женоненавистничество, авторитаризм, нетерпимость к многообразию. Это дело является кульминацией в веренице подобных судебных дел в России, начиная с 1990-ых годов.

Однако, в отличие от более ранних дел, фигурантами которых выступали российские художники, это дело стремительно теряет свой критический и преобразующий потенциал, и становится коммерческим спектаклем, лишенным какого-либо смысла. Таким образом, эта бессмыслица служит самим механизмам современного женоненавистничества, против которого эта панк-группа, вроде бы, и выступала в самом начале.

То, что случилось с этими тремя женщинами, является прекрасно сдирижированным (намеренно или нет) спектаклем противоречий. Зачастую меры, предпринимаемые разными сторонами, выступающими за или против них, не приводили к нужному эффекту, скорее, к прямо противоположному.

Я не буду обсуждать нелепость моралистских проповедей обвинителей о "здравом смысле". Слабость их позиции была прекраснопродемонстрированана телеканале CNN директором российского центра исследований демократии и кооперации в Нью-Йорке Андраником Миграняном. Его аргументы, выдвинутые против идей Pussy Riot и лично членов этой группы, были нелогичными, авторитарными аргументами популиста, мачо, который аппелирует к неопределенным "моральным" ценностям "большинства", большинства, которое, согласно его же словам, желает наказать девушек. По этой причине, по его мнению, у государства нет другого выбора, кроме как наказать всех троих. Бедный Понтий Пилат, настолько устаревший. 

Тем не менее, я считаю, что гораздо большего внимания заслуживают заявления в защиту Pussy Riot. Они представляют собой аргументы, которые, на самом деле, способствуют продвижению консервативного дискурса. В долгосрочной перспективе именно такая "поддержка" может полностью стереть весь возможный преобразующий потенциал идеологии Pussy Riot, который изначально казался таким прогрессивным.

Вот лишь некоторые из основных сомнительных аргументов в защиту Pussy Riot, хотя список может быть продолжен.

Прекрасные матери против уродливых не-матерей

Проблемы современной российской политики, связанные с явлением сращивания религиозной и государственной власти, до настоящего времени были выявлены рядом судебных дел, в которых художники, музыканты и журналисты подвергались уголовному преследованию за богохульство. Все началось с дел Авдея Тер-Оганьяна и Олега Мавроматти и продолжилось коллективными делами против художественных выставок «Осторожно, религия!» и «Запрещенное искусство».

Самым важным отличием между данными делами и панк-молебном в Храме Христа Спасителя является то, что последнее действие было совершено женщинами, которые провозглашают себя анархо-феминистками. Судя по всему, это было существенным аспектом их пафоса. Почему это было полностью забыто?

Многие из их защитников указывают на то, что Pussy Riot - "матери и красавицы", что, по мнению этих защитников, является подходящим аргументом в пользу того, что им не следует садиться в тюрьму. Екатерина Самуцевич в данном контексте обычно не упоминается, поскольку она не соответствует данному образу. Означает ли это, что тот, кто не вписывается в данный шаблон красавицы/матери, не заслуживает освобождения или того, чтобы быть услышанным? Цветные балаклавы были сняты; фашистский дискурс о «красоте» (или о том, что считается "красивым" в глубоко женоненавистническом обществе) захватил наши умы настолько естественно и непринужденно, как если бы мы действительно должны были так думать по умолчанию. 

Pussy Riot как вожделение: Почему я поддерживаю Pussy Riot, но не разделяю аргументов в их защиту. 3991.jpeg

 Коллаж, сделанный фанатом Надежды Толоконниковой

После первых акций Pussy Riot в ноябре 2011 года, феминистки критиковали противоречия и расплывчатость их текстов и, в особенности, использование таких слов как, к примеру, слово "сексист" вперемешку с агрессивными заявлениями, слово, которое является англицизмом и характеризует понятие, незнакомое для большинства населения России. Таким образом, это слово в настоящий момент ровным счетом ничего не говорит этой аудитории и не помогает распространению и укреплению феминистских идей. Здесь я упрощаю этот феминистский аргумент (который в другом случае заслуживал бы особого внимания), для того, чтобы подчеркнуть, что после стольких месяцев безумных тв-шоу на российском телевидении и публикаций, посвященных этому делу, стало ясно, что российское общество (по крайней мере, та его часть, которая наиболее активна в своих выступлениях) в действительности не только не знает значения слова "сексист", но и не знает, что означает слово "женщина", не говоря о том, насколько многозначным является данный концепт и сколько смыслов он содержит.

"Женщина", согласно обвинителям, а также по мнению многих защитников, - это получеловек, станок по производству детей, ее чувства, мечты и желания не заслуживают уважения, особенно если они не широко приняты полу-светской, полу-религиозной патриархальной моралью. В других случаях "женщина" - это кто-то, кому говорят, что нужно делать, либо же она является "неженкой", "немного глуповатой и незрелой" (именно так их много раз называли защитники для того, чтобы девушки выглядели более невинно). Неважно, насколько глупа и невинна женщина, ей лучше быть секс-символом, опять же для обеих сторон - обвинителей и защитников. Ее личность унифицирована, ей приходится вписываться в репрессивный сексистский идеал, и если она не делает этого, ей уготована участь быть наказанной как ведьма или быть уничтоженной.

К сожалению, защитники "матерей/красавиц", которые "заслуживают того, чтобы быть освобожденными", существуют лишь в рамках этого репрессивного сексистского шаблона, однако, возможно, они могут не понимать, почему я критикую их, если они поддерживают Pussy Riot, которых я, казалось бы, тоже поддерживаю. Но не сексизм ли изначально являлся основной целью для Pussy Riot? Разве они не выступали с закрытыми лицами и скрытыми атрибутами женственности, без детей в руках? Каким образом произошло так, что все, о чем мы теперь говорим, - это их молодые хорошенькие личики? Некоторые из их "защитников" даже заявляли, что акции не должны проводиться некрасивыми людьми. Мне теперь нечего сказать, потому что я боюсь, что я тоже могу быть среди тех, кто "некрасив".

Pussy Riot как вожделение: Почему я поддерживаю Pussy Riot, но не разделяю аргументов в их защиту. 3992.jpeg

Сексистский китч в поддержку культа с фокусом на грудях задержанных женщин, созданный художником Юлией Сезоновой, которая говорит, что она не феминистка, но поддерживает матерей с детьми

Культ личности и "бренд" Pussy Riot

"Pussy Riot" создали узнаваемый визуальный бренд, поэтому заткнитесь и восхвалите их беспрекословный маркетинговый талант! Критика любого рода не принимается!" - если только Вы не представитель PR отдела компании Benneton, певицы Madonna или Playboy, которые предложили Надежде Толоконниковой появиться на обложке их журнала. В этой "брендовости" нет ничего анархичного, не говоря о феминистской стороне или о критике современного устройства. Это - чистой воды старомодный культ личности в рамках рыночной экономики. Никакого критического отношения или чувствительности в том, что помимо Pussy Riot есть другие люди, которые подвергаются преследованию по тем же причинам, но вокруг них не было создано никакого культа, поэтому "пусть они гниют там, где находятся, вместе со своим критическим видением, поскольку они не смогли сколотить группу". С другой стороны, следование подобному культу личности или "культу бренда" устанавливает достаточно консервативный макет того, "как создавать искусство" в капиталистическом обществе, а именно - "создай бренд или умри". Но не противоречит ли это изначальному посылу Pussy Riot?

Синдром "Гулага": Понятие "диссидент" обозначает лишь только заключенного в тюрьму "коммунистами" и больше ничего.

"Pussy Riot похожи на диссидентов коммунистических времен". Ну, на самом деле нет. Их преследуют за оскорбление религиозных чувств тех, кто верит в религиозную идеологию, рожденную в условиях капитализма и "демократии". Они преследуются за оскорбление "верующих", которых и так критиковали многие люди, принадлежащие той же церкви. Но кого стоит винить в этом настолько сложном деле? Давайте вновь винить во всем вездесущих "коммунистов"! Гораздо легче воспроизвести черно-белую дихотомию времен холодной войны; супердержавы по всему миру легко уцепятся за это, поскольку это всегда было очень простым обвинением, таким же, каким сегодня является терроризм. Зачем быть сложным и современным, когда гораздо проще быть простым и популистом. Кто еще, кроме как "злые коммуняки", может кинуть красивых матерей в тюрьму?

Очевидно, что оскорбленные преследователи в этом деле - совсем не "коммуняки", поскольку они не могут быть коммуняками. Они даже не являются представителями репрессивных структур прошлого, поскольку живут в настоящем. Они являются результатом другой идеологической и экономической системы, которая делает возможным возрождение репрессивного аппарата религиозных институций. Так каким образом Pussy Riot могут быть "антикоммунистическими диссидентами"?

Pussy Riot как вожделение: Почему я поддерживаю Pussy Riot, но не разделяю аргументов в их защиту. 3993.jpeg

 Стикер в поддержку Pussy Riot, сделанный в советской стилистике

Даже если люди во власти в России ассоциируются с бывшими структурами Советского Союза, это не значит, что их действия и идеология имеют что-то общее с "коммунистическими", или какими-то другими с левого спектра. Напротив, они представляют самый правый сегмент корпоративного капитализма, где им всегда и было место, даже во времена социалистического прошлого. Их методы  - те же, что и пресловутые инквизиторские методы системы наказаний, практикуемые в Соловецком монастыре во времена царизма.

Сегодняшним оппозиционерам следует критично относиться к абсолютно другим феноменам, несвойственным для коммунистической эры, поскольку мы не живем в коммунистической системе. Конечно, элементы тоталитарных и авторитарных механизмов могут встретиться в любой системе. Поэтому, чем более упрощенно мы мыслим и ассоциируем "авторитаризм" с вездесущим упоминанием о "коммунизме", тем более слепыми мы становимся к современному угнетению и менее защищенными перед лицом механизмов, с помощью которых современные правители поддерживают свою систему дисциплины и наказания.

Конечно, если Вы ожидаете помощь со стороны "Запада" ("Запада", о котором все время твердят масс-медиа и нынешние власти), тогда все достаточно просто, Вы можете говорить о Солженицыне и Гулаге, поскольку эта парочка, связанная навечно, стала поп-иконой для всех поверхностных аналитиков и борцов за "справедливость".   

Pussy Riot как вожделение: Почему я поддерживаю Pussy Riot, но не разделяю аргументов в их защиту. 3994.jpeg

 Геральдическое изображение в защиту Pussy Riot, представленное комбинацией фетишистской эстетики и советского символизма.

Однако, даже простая Wikipedia и даже New York Times говорят о том, что фигура Солженицына была очень противоречивой, он активно призывал к защите тех самых консервативных ценностей, которые в настоящее время доминируют а российском обществе и политике. Не противоречит ли это "идее Pussy Riot"? Действительно ли нам необходимо поддерживать подобную практику самоконтроля, при которой внешнее управление - единственное, что имеет значение? Да, возможно, мы все еще в этом нуждаемся, поскольку мы по-прежнему неспособны различить и ценить практики критического мышления в своих собственных странах и понять, что именно они означают в своем контексте. К сожалению, эти практики приобретают значение только после того, как Red Hot Chili Peppers или Пол Маккартни, или королева Англии высказывают свое мнение о них. Только тогда мы понимаем, что на самом деле это - нормально и даже круто поддерживать этих международно признанных героев, этот успешный "бренд". Без поддержки "сильных мира сего" это не было бы возможным. Как долго может продолжаться подобное самоунижение?

Почему бы не исходить из того, что современный авторитарный корпоративный капитализм - и локальный, и глобальный -  продуцирует своих великомучеников здесь и сейчас, и взывать в их защиту с этих позиций? Как мы можем быть настолько старомодными и ссылаться на Солженицына в разгар международного экономического коллапса? Почему не обратить внимание на наши особенности и создать свой собственный критический дискурс, способный проанализировать проблему и найти пути ее решения, пока не поздно? Если мы этого не сделаем, мы рискуем оказаться в том же положении, что и в начале 1990-х. Мы будем петь "The Wind of Change", пока все не разрушится, или пока все не превратится в песню Skrewdriver, и в результате наше тупое пение приведет к государственной системе, которая будет приговаривать людей к тюремным срокам ни за что.

Для того, чтобы доказать, что ты можешь постоять за свои убеждения, ты должен отправиться в тюрьму.

Сейчас уже слишком поздно сражаться против заключения Pussy Riot. Они уже там и, скорее всего, останутся там еще на некоторое время (несмотря на это, я надеюсь, что их выпустят, однако, это было бы чудом).

Многие их защитники говорят: "Они должны отправиться в тюрьму, чтобы их голоса были услышаны". Но если в стране демократия, то люди не должны сидеть в тюрьме за свои убеждения. Как долго мы будем соглашаться с идеей о том, что диссиденты должны сидеть в тюрьме, чтобы их голоса были услышаны? Это утверждение является результатом глубоко депрессивного мышления, согласно которому сама вероятность сосуществования разных мнений представляется невероятной, а насилие и посадки в тюрьму являются нормой. Но какое количество людей отправляется в тюрьму за свои убеждения в этой культуре, для которой тюрьма является нормой, и их голоса никогда не будут услышаны? Каким образом тюремное заточение может быть более продуктивным, нежели создание свободного окружения, в котором разные мнения могут сталкиваться друг с другом и, таким образом, приводить к изменениям?

Принимая во внимание все вышеупомянутое, сейчас уже слишком поздно защищать Pussy Riot. Мы должны были бороться с механизмами подавления разнообразия мнений гораздо раньше. Никто не должен отправляться в тюрьму, если мы противостоим подавлению и угнетению, прежде чем оно примет наиболее насильственную форму, как это произошло в данном случае.

Почему Pussy Riot должны быть освобождены?

Самая сильная сторона их действий заключается в том, что, будь то на международном уровне или нет, они раскрыли наиболее серьезные проблемы современного общества, и, что самое важное, эти проблемы получили гораздо больший медиа резонанс, чем это было в прошлых случаях. Во всех этих медиа спектаклях мы увидели общественное отношение к женщинам, как полу-людям. Pussy Riot не должны быть в тюрьме, поскольку пока они остаются там, это общество будет продолжать свою репрессивную сегрегацию по полу. Если они будут оставаться в тюрьме, одна из наиболее серьезных проблем сегодня, а именно, проблема сращивания религиозной и светской власти (о которой бесчисленное количество раз говорили как верующие, так и неверующие люди, а также Екатерина Самуцевич в своем последнем заявлении, которое, на мой взгляд, является наиболее сильным из трех заявлений) будет оставаться актуальной. К сожалению, оба института, религия и государство, дискредитированы подобным сращиванием.

Если Pussy Riot будут оставаться в тюрьме, эти проблемы никогда не будут "озвучены", напротив, они будут господствовать, и возможность демократического сосуществования разнообразных мнений будет уничтожена. Нарывы общества не только не будут вскрыты, но будут разрастаться далее.

P.S. Мадонна, Жижек и Маккартни

Этот текст был написан и опубликован в Болгарии за пару дней до вынесения финального вердикта 17 августа. В то время как двухгодичный приговор представляется менее жестоким, чем предполагаемый приговор на пять лет, он все же является чрезвычайно несправедливым и непродуктивным с точки зрения привнесения изменений в обществе. Очень немногие говорят о том, что большая часть поддержки из-за границы пришла со стороны консервативных агентов, у которых существуют определенные политические или коммерческие причины для этого. Очень немногие обсуждают последствия для борьбы за права женщин. Очень немногие критически высказываются о быстрой монетизации бренда Pussy Riot, что имеет чрезвычайно негативные последствия для любой политической акции и для потенциально освободительного послания группы. Очень немногие, если вообще кто-то, критикуют современный капитализм. Сегодняшняя власть непоколебима. 

Кажется, что продолжительность и устойчивость социального и политического посыла в современном обществе не имеет значения дляценителей удивительной S&M эстетики "красавиц за решеткой".

Акцент сегодня делается на продажи сувенирной продукции и энергетических напитков с брендом, концерты и спектакли. Как и напремию Кандинского - одну из крупнейших премий в области современного искусства в России. Согласно заявлению Ирины Кулик (которая первой номинировала Pussy Riot на данную премию), нахождение в тюрьме является просто необходимым для людей искусства высокого уровня. Ее ужасное заявление отнимает у всех, кто не находится в тюрьме, право даже подумать о том, чтобы соревноваться в искусстве с теми, кто в ней находится.

Мантра "Мадонна, Жижек, Маккартни" повторяется каждый раз, когда возникают какие-либо вопросы. Но как получилось так, что Жижек и королева Англии находятся в одном лагере? "Лидер коммунистических философов", как называет его Al Jazeera?

Не потому ли это, что "послание - это бренд"? В то время, как послание - это "отсутствие послания"? Конечно, нет ничего странного в том, что Мадонна, Жижек и весь немецкий бундестаг, консерваторы и либералы, поддерживают Pussy Riot перед лицом злого дяди Путина, но не перед лицом политической и социальной идеологии, которую он олицетворяет.

Проблема в том, что в течение этого длительного пути полностью потерялось значение послания. Невозможно задавать вопросы и создавать дискуссию, имеющую смысл. Нельзя заниматься искусством, музыкой или быть активистом без того, чтобы идти в тюрьму, "как Pussy Riot".

После того, как экспертное жюри премии Кандинского решило не включать Pussy Riot в длинный список, художники из этого длинного списка призвали к бойкоту премии. Как резюмировал художник Аристарх Чернышев, который также в этом длинном списке, ситуация зашла в тупик - художников, которые бойкотируют премию, обвинят в самопиаре, поскольку они эксплуатирую бренд Pussy Riot, а тех, кто не будет бойкотировать, обвинят в том, что они поддерживают Путина, "девушками" и любые прогрессивные идеи. Здесь нет золотой середины, смысл полностью потерян, а трое из Pussy Riot находятся в тюрьме, неизвестно, за что. Это кошмарный сценарий провала художников и активистов.

Боряна Росса

Перевод Анастасия Волкова

This is one of the most essentialist representations of Russia I have seen recently. Of course the ultimate result of capitalism - Putin is wrapped up in a pseudo-communist shit, Russia is nothing but "depressing" people are doing nothing but "drinking" (or perhaps filming but while drinking) and everything is pre-introduced by this propaganda add about the "socialism doing nothing good to people - only the american dream does" :
The case Pussy Riot revealed the most horrible sides of contemporary Russian capitalist society. Fuse of religious, state and corporative interests, misogyny, authoritarianism, impossibility to respect diversity. This case is a culmination of a long sequence of similar cases in Russia since the 1990s.

However, differently to previous cases with Russian artists, this case is rapidly losing its critical and transformative potential and is becoming a commercial spectacle, empty of meaning. This senselessness is thus serving the very mechanisms of contemporary misogyny, against which the group was seemingly protesting at the beginning.
What happened with these three women has been a perfectly orchestrated (intentionally or not) spectacle of contradictions. Often the actions taken by the different parties, pro or against them, did not lead to the intended effect, but rather to its opposite.

I won't discuss the ridiculousness of the “common sense” moralist preaching of the persecutors. Their weakness have been perfectly summarized on CNN by the director of the Russian think-thank for Democracy and Cooperation in New York - Andranik Migranyan . His arguments against Pussy Riot’s ideas and personas, were the ones of an illogical, authoritarian populist, a macho, who appeals to some not quite definable “moral” values of the “majority,” a majority that, according to him, wants the girls to be punished. For that purpose, as he says, the state has no other option but to punish the three women. Poor Pontius Pilate, so outdated.

However, I think more attention than the anti-Pussy statements, deserve the once in their defense. Those are arguments that actually promote highly conservative ideas. In longer term exactly these supportive opinions, can completely erase all possible transformative potential of Pussy Riot's ideology that initially seemed so progressive.
Here are some of the main questionable arguments in Pussy Riot's defense, although the list can be extended:

Beautiful mothers versus "ugly" non-mothers

The problems of contemporary Russian politics due to the fuse between religious and state power, had been so far revealed by series of cases in which artists, musicians and journalists had been prosecuted for blasphemy. It started with the cases of Avdei Ter-Oganyan and Oleg Mavromatti, and continued with the collective cases of the exhibitions "Caution Religion!" and "Forbidden Art".
The most important difference between these cases and the “punk prayer” in the temple of Christ the Savior is that this action was made by women, who proclaim themselves anarcho-feminists. This seemed to be a substantial aspect of their pathos. Why was that completely forgotten?
Many of their defenders point out that Pussy Riot are “mothers and beauties,” as a relevant reason for them to not go to jail. Yekaterina Samutsevich is usually not mentioned in these cases, because she doesn't fit. Does that mean that the ones who fail to fit this “beauty/mother” ideal do not deserve to be released or won't be heard? The colorful masks of the group had been taken off; the fascist discourse about “beauty” (or about what is considered “beautiful” by a deeply misogynist society) had taken over our minds so naturally, as if we were supposed to think that way by default.

nadya

Collage made by a fan of Nadezda Tolokonnikova uncritically re-posted many times on facebook by famous artists incl.


After Pussy Riot's first actions in November 2011, feminists critiqued the contradictions and vagueness of their texts, and particularly the use of words like “sexist” mixed with aggressive statements, which is an English word and a notion unfamiliar to the wider Russian audience. Accordingly, this word says nothing at this moment to this audience and does not help the dissemination and development of feminist ideas. Here I am simplifying this feminists' argument (that otherwise deserves extra attention) to underline that after so many months of crazy TV shows and published texts on the case, it became clear that Russian society (at least the one that is the most actively speaking) actually not only does not know what "sexist," means, but it does not know what the word "woman" means either, not to speak about the many layers that this concept contains.
“The woman,” according to the accusers, but also according to many defenders, is a half-human, a baby-manufacturing machine; her feelings, dreams and desires do not deserve respect, especially if they are not well accepted by the common semi-secular, semi-religious patriarchal moral. In other cases “the woman” is somebody who is told what to do by someone else, or she is a “tender girl,” “a bit stupid and immature” (as they are also called many times by defenders, to make them look more innocent). No matter how stupid and innocent the woman is, she would better be a sex symbol, again for both accusers and defenders. Her personality is unified, she has to exactly fit the sexist oppressive ideal and if she doesn't, she has to be punished as a witch or doomed to non-existence.

Unfortunately the defenders of the “mother/beauties,” that “deserve to be released,” are only in favor of this repressive sexist mold, although they might be incapable to understand why I am critiquing them once they support the group that I seem to be supporting as well. But wasn't exactly this sexism the target of Pussy Riot's intentions on the first place? Didn't they play their songs without exposing their faces and feminine attributes and without bearing kids in their hands? Where did this all go now that we see their pretty young faces? Some of their “advocates” even said that performances shouldn't be made by ugly people. And now I am speechless, because I am afraid I might be among the “ugly” ones.

195827_111177392363223_497311409_n

A sexist kitch with focus of the breasts of the executed women, in support of the cult, by artist Julia Sezonova, who says she is not a feminist but she supports mothers with kids 


The cult of personality and the “brand” Pussy Riot

"Pussy Riot had created a recognizable visual brand, so now you all shut up and praise their undeniable marketing talent! Criticism is not accepted on any matter!"- unless you are a representative of the PR department of Benetton, Madonna or Playboy, which requested Nadezda Tolokonnikova as a cover-girl. There is nothing anarchist in that “brand” thing, not to mention feminist or critical to the contemporary world. This is pure old fashioned cult of personality within market economy. No criticism or sensitivity to the fact that besides Pussy Riot there are other people who are persecuted for the same reasons, but a cult around them has never been created, so “let them rot where they are together with their critical messages, once they were incapable to create a brand.” On the contrary, the following of this cult of personality or “cult of the brand” actually establishes quite conservative ideal of “how to make art” in a capitalist environment, which is “make a brand or die.” But isn't this against the initial idea of Pussy Riot?


The syndrome "Gulag": "dissident" means only the one imprisoned by the "communists" and nothing else

"Pussy Riot are like the dissidents from the communist era." Well, they are not. They are prosecuted for insulting the religious feelings of those who believe in a religious ideology born in the conditions of capitalism and “democracy.” They are prosecuted for an offense of “believers” who have already been criticized by many people, who belong to their own church. But who is to blame for this so complicated case? Let's blame the omnipresent “communists” again for everything! It is so easy to reproduce the black and white dichotomy of the Cold War; power structures around the world still dig it, because it has been an easy blame like terrorism nowadays. Why be complex and contemporary, when it’s easier to be simple and populist? Who else, but an “evil commie” can threw beautiful mothers in jail?

It is clear that the offended persecutors in this case are not "commies" because they can not be commies. They are not even representatives of the oppressive structures of the past, because they live in the present. They are a result of a different ideological and economic system, allowing a resurrection of the oppression apparatus of religious institutions. So how are Pussy Riot like the “anti-communist dissidents?”

sticker
A sticker in support of Pussy Riot with focus on Soviet symbols


Even if the people in power in Russia have been associated with former structures of the Soviet Union this does not make their actions and personal ideology equivalent to the "communist" or one that is located in the left on any matter. Instead, they stick to the most right corner of corporative capitalism, where they have always belonged even during the socialist past. Their methods are actually the ones of the system of punishment dating back to the notorious inquisitional techniques practiced in Solovetsky monastery during Tsarism.

Today's dissenters are supposed to be critical to quite different phenomena, not to those of the Communist era, because we don’t live in a communist system. Of course, totalitarian and authoritarian mechanisms may occur in any system. That's why more simplistic we get and associate "authoritarianism" with the ubiquitous "communism," the blinder we become towards contemporary oppression and less protected and confused we get about the mechanisms by which contemporary rulers organize their system of discipline and punishment.

Of course, if you seek help from "the West" (“the West” that is given the most time on mass media and the most political power currently) then you should keep things simple and talk about Solzenitsyn and Gulag, because this couple, frozen in an eternal intercourse, had become a pop-icon for all superficial analyzers and fighters for “justice.”

pr heraldics

Heraldic image in defense of Pussy Riot where somewhat fetishist aesthetics and Soviet symbolism are combined

However, even the trivial Wikipedia and even the New York Times,  say that Solzhenitsyn was controversial figure, he actively called for the very conservative values, that currently dominate Russian society and politics. Is this not against the “Pussy Riot idea?” Do we need to maintain such self-colonizing practice in which external patronizing is the only thing that counts? Yes, perhaps we still need, because we continue to not be capable of recognizing and valuing the critical practices within our own countries and to look at what they say within their own context. It is quite unfortunate that these practices gain meaning only after Red Hot Chili Peppers or Paul McCartney or the Queen of England say something about them. Then we know that is OK and even cool now to support these internationally recognized heroes, this successful "brand." Before the backing of the “big ones” couldn't be possible. How long will this self-humiliation continue?

Why not assume that contemporary authoritarian corporate capitalism–both local and global-produces its martyrs right now and appeal for their defense from that position? How can we be so outdated and refer to Solzenitsyn in the middle of an international economic collapse? Why not look at our local particularities and create our own strong critical discourse capable of dealing with the problem before it's too late? If we don't do it, we are at risk to fall into the same position as in the early 1990s. We will sing "The Wind of Change" until we burst, or until it transforms into a song by Skrewdriver (http://en.wikipedia.org/wiki/Skrewdriver ), getting as a result of our stupid singing a state system that condemns people to prison for nothing.


To prove that you stand for your values you should go to jail

It is too late now to fight against imprisonment of Pussy Riot. They are already there, and they will probably remain there for some time (nevertheless I hope they will be released, although this will be a miracle).

Many defenders say, "They must go to jail so their voices be heard." But if a country is democratic, then people shouldn't go to jail for their beliefs. How long will we agree with the idea that dissidents should go to jail so that their voices be heard? This affirmation is a result of deeply depressed thinking, according to which the very possibility of co-existence of diverse opinions is incomprehensible, and the violence and imprisonment are norms. How many people go to prison for their believes in this jail-normative culture and their voices are never heard? How being in prison is more productive, than the creation of a free environment in which these diverse opinions can strike against each other and produce changes that way?

So therefore now it is too late to defend Pussy Riot. We had to fight mechanisms of suppression of difference much earlier. Nobody should go to jail if we are sensitive to oppression before it takes its most violent form like it did in this case.

Why Pussy Riot should be released?

The strongest side of their actions is in the fact that intentionally or not, the most serious problems in contemporary society had been revealed, and most importantly these problems got more media resonance than in all previous cases. In all these media spectacles we saw the general attitude towards women as semi-people. Pussy Riot should not be in jail, because while they are there this society will continue to affirm its repressive segregation by gender. If they remain in prison one of the most serious problems, nowadays, namely the fuse between religious and secular power (addressed numerous times by both believers and non-believers and by Yekaterina Samutsevihc in her last statement, which to my opinion was the strongest of the three) will remain intact. Unfortunately, both institutions, religious and state, are being compromised by this fuse.

If Pussy Riot remain in prison, these problems won't get better “vocalized”: on the contrary they will prevail and the possibility of democratic coexistence of diverse opinions will be cut off. The abscesses of society will not only be disclosed, but will prevail victoriously.


P. S. Madona, Zizek and McCartney

This text was written and published in Bulgarian couple of days before the final verdict on August 17th. The following is an update to current date:

While the two years sentence is considered as less cruel than the expected seven years, it is still enormously unjust and unproductive in terms of change in society. Very few voices discuss the fact that the most support gotten from abroad is from the side of conservative agents, that have specific political or commercial reasons to do that. Very few discuss the consequences for women rights and feminist struggles. Very few discuss critically the rapid monetization of the brand Pussy Riot, tremendously harmful to any political action and to the potentially liberating message of the group. Very few if any critique current capitalism. Current power is unshaken.
The focus now is on sales of souvenirs and energy drinks with the brand, concerts and spectacles. As well as on the Kandinsky award – one of the biggest contemporary art awards in Russia. Being in prison appeared to be “a must” for high artistic quality, according to Irina Kulik (who nominated PR first for the award). Her horrific statement deprives anyone who is not in jail to even think of competing artistically with ones who are in. It seems that the continuation and sustainability of social and political message in contemporary society has no meaning for the appreciators of the stunning S&M dream-aesthetics of “beauties behind bars”. 

The mantra “Madona, Zizek, McCarthney” is repeated every time when some questions appear.
But how did it happen that Zizek and the Queen of England are in one pile? “The leader if the communist philosophers” as called by Al Jazeera? 
Isn't it because “the brand is the message”? While the message is “no-message”? Of course there is nothing wrong that Madona, Zizek and the entire German Bundestag, conservatives and liberals altogether support Pussy Riot against the evil uncle Putin, but not against political and social ideologies that he represents.

The problem is that in this long journey the meaning is lost. There is an impossibility to ask questions and provoke a meaningful discussion. One can't make art, music or activism without being required to go to jail for clarity “like Pussy Riot.”
After the jury of experts of the Kandinsky award decided to not include Pussy Riot in the long list, artists from this long list appealed for boycott of the award. Summarized by artist Aristarkh Chernishev, who is also in the long list, the situation is a dead end: the artists who will boycott the award will be accused of self-promoting themselves by exploiting the Pussy Riot brand; the ones who won't boycott – will be accused of being together with Putin. There is no middle way, the meaning is desperately lost now and three of Pussy Riot are in prison for who knows what. 




Pussy Riot като мечта

Защо поддържам Pussy Riot, но не и много от аргументите в тяхна защита

pussy riot

Колаж от почитател на Надежда Толоконникова

Случаят Pussy Riot разкри успешно пред широка публика най-ужасните страни на съвременния руски капитализъм. Сливане на религиозни, корпоративни и държавни интереси, мизогиния, авторитаризъм, нетърпимост към всякакво различие. Този случай е кулминация след дълга поредица на подобни случаи започнали още през 90те.

Това, което се случи с трите жени, които са в момента в затвора, е перфектно оркестриран (преднамерено или не) спектакъл от противоречия. Често действията на една или друга страна не водеха до желания ефект, а до съвсем обратен на него.

Няма да дискутирам абсурдността на така нареченото „обществено мнение“ представено от моралисткото проповядване на обвинителите. Неговата слабост беше прекрасно обобщена в изказването на директора на руския тинк-танк за Демокрация и кооперация със седалище в Ню Йорк - Андраник Мигранян по CNN http://www.youtube.com/watch?v=nkTUxMmoOEA&feature=player_embedded.

Неговите аргументи срещу Pussy Riot са нелогични, авторитарно популистки конструкции на един мачо, който се позовава на „морала и на ценностите“ на „мнозинството“, което според него иска тези жени да бъдат наказани. Според него властовите структури нямат никаква роля в този процес, те се съобразяват „демократично“ с това „мнозинство“. Горкият Пилат Понтийски.

Но аз мисля, че повече внимание от вече многократно анализираните нападки против Pussy Riot заслужават тези, които са в тяхна поддръжка, но всъщност защитават консервативни идеи. В по-далечен план, точно тези консервативни поддръжки ще унищожат напълно трансформативния потенциал на действията на групата, който изглеждаше толкова прогресивен в началото.

Следват някои от основните аргументи в защита, макар и списъкът да може да се удължи:

Красивите майки против "грозните" не-майки

Проблемите в съвременната руска политика, както и връзката между религиозна и политическа власт до сега бяха разкрити от поредица от случаи в които художници, музиканти и журналисти бяха съдени за богохулство, започнали вероятно със случая на Авдей Тер-Оганян, през 1998 през този на Олег Мавроматти и изложбите „Внимание религия!“ 2001 и „Забранено изкуство“ 2005.

Но най-съществената разлика между тези случаи и „пънк молитвата“ е, че тази акция е направена от жени, които наричат себе си анархо-феминистки. Това беше важен аспект от техния патос. Защо това беше напълно забравено?

Много от техните защитници говорят за тях като за красавици и майки, които едва ли не, само заради това трябва да не бъдат в затвора. В тези случаи Катя Самунцевич не е отбелязана, защото не е подходяща. Това означава ли, че тези, които не отговарят на този идеал на майката-красавица не заслужават да бъдат освободени, или ще бъдат чути по-трудно (или никога)? Цветните маски са свалени, фашисткия дискурс за красотата (или за това, което се смята за „красиво“ в това мизогинно общество) завладя нашите умове, като нещо подразбиращо се от самосебе си.

След някои от първите акции на Pussy Riot през ноември, руски феминистки критикуваха противоречивостта на техните текстове и конкретно употребата на думата „сексист“, която не е позната на руското общество. Съответно тази дума нищо не казва и не помага за развитие на феминистките идеи. В случая опростявам техния аргумент, който иначе заслужава отделно внимание, но в момента не мога да го засегна по-надъбоко. Това, което искам да отбележа е, че след толкова месеци безумни телевизионни предавания и текстове, стана ясно, че руското общество (поне това което най-активно говори) всъщност не само не знае какво е това „сексист“, но не знае какво е това „жена“ и многопластовостта на това понятие. „Жената“ според обвинителите, но и според много от защитниците, е половин човек, машина за бебета, нейните чувства и мечти не заслужават уважение, особено ако не са съвсем подходящи за всеобщия полу-църковен, полу-светски патриархален морал, на нея „някой й е казал“ какво да прави, или жената е „нежно момиченце“, „малко глупавичко и незряло“, но затова пък секс символ. Нейната личност е унифицирана, тя трябва съвсем точно да подхожда на този подтискащ сексистки идеал (и на обвинителите и на много от поддръжниците), и ако не, то тя трябва да бъде наказана като вещица или най-малкото тя престане да съществува.

За съжаление сподвижниците на идеала „красавица-майка“, която трябва да бъде освободена, са само в поддръжка на този репресивен калъп, въпреки че вероятно ще им е трудно да разберат защо им се нахвърлям, ако те защитават същите тези жени, за които аз декларирам че съм. Но нали сексизма беше темата на Pussy Riot още в началото? Те не пяха ли песни със закрити лица и без да показват женствените си атрибути или да носят на ръце децата си? Къде отиде всичко това след като видяхме техните красоти и младости? Някои от тези „защитници“ дори казаха, че грозни хора пърформанси не бива да правят. И тук аз ще замълча, защото ми е трудно да продължа. Страх ме е, че може да съм от грозните, но трябва все пак да пробвам, може и да ми излезе късмета.

pussy riot tits picture

Сексистки консервативен кич с много гърди, в поддръжка на култа, от художничката Джулия Сезонова, която казва, че не е феминистка, но е за майките с деца

Култ към личността и „брендът“ Pussy Riot

“Pussy Riot създадоха разпознаваем визуален бренд, затова всички мълчете и се прекланяйте, пред неоспоримия маркетингов талант! Критики не се приемат!“ - освен ако не сте представители на PR отделът на Бенетон или на Мадона например. Или пък Плейбой, който иска Надя да е на тяхната обложка. В това няма нищо анархистко, за феминистко да не говорим, няма и нищо критично към съвременния свят. Няма критика на факта, че освен Pussy Riot има други хора, които са преселдвани по същите причини, но култ около тях не е създаден, затова нека гният там където са, колкото и освободителни и критични да се техните послания. Напротив, има затвърждаване на това „как да се прави изкуство“ в капиталистическа среда, ако не успееш да създадеш бренд без съдържание – си умрял. Не е ли това противно на идеята Pussy Riot?

Синдромът „Гулаг“: „дисидент“ означава този, който е затворен от „комунистите“

„Pussy Riot са като дисидентите от комунистическата ера“. Ами не са. Защото са преследвани за обида на религиозни чувства от църковна идеология родена в условията на „капитализма и демокрацията“. За обида на някакви вярващи, които вече бяха критикувани от много от представителите на собствената си църква, които обидени не са „комунисти“ защото няма как да са.

Дори и управляващите в Русия да са свързани с бивши структури на Съветския съюз, това не прави техните действия и лична идеология еквивалентна на „комунистическата“ или на такава, която да се намира в лявото пространство. Напротив, те за забити в най-десния ъгъл на корпоративния капитализъм и използват принципи на наказателната система датираща от времето на Солвецкия манастир, известен с инквизиторските си практики.

Днешните инакомислещи са такива по отношение на съвсем други феномени, не тези от комунистическата ера. Разбира се, тоталитарни и авторитарни механизми могат да възникнат във всяка една система. И точно затова, колкото повече опростяваме нещата, и асоциираме „авторитаризма“ само с вездесъщия „комунизъм“, толкова по-слепи и незащитени ще бъдем за механизмите по които съвременната власт организира наказателния си апарат. Разбира се, ако търсим помощ от „запада“ тогава трябва да опростим нещата и да говорим за Солженицин и Гулаг, защото тази съвкуплена двойка е станала също поп-икона за повърхностните анализатори. Но дори и повърхностната Уикипедия казва, че Солженицин е противоречива личност, същият той активно апелираше за консервативни ценности, които сега са на власт. Това не е ли против идеята Pussy Riot? Нуждаем ли се от поддържане на такава самоколонизационна практика, в която защитата отвън е единсвеното което има значение? Да, вероятно се нуждаем все още, защото не можем да оценим критическите практики в своите страни и да се вгледаме в това което те казват. Те получават значение само след като Ред Хот Чили Пепърс или Пол Макартни или Английската Кралица кажат нещо. После знаем, че е правилно и модно да поддържаме тези международно признати герои, този успешен „бренд“ – преди това не може да сме съвсем сигурни. Колко дълго ще продължава това?

Защо не приемем че съвременния авторитарен корпоративен капитализъм – местен и глобален - произвежда своите мъченици и да ги защитаваме вече от тази позиция. Защо не се вглеждаме в специфични местни детайли и да създаваме свой силен критически дискурс, способен да се справи с проблема преди да е станало прекалено късно? Ако това не стане, рискуваме да изпаднем в същата позиция както в началото на 90те – да пеем „Вятърът на промяната“ до пръсване или докато той се превърне в хит на групата Скрю Драйвър, получавайки система, която да осъжда хората на затвор за нищо.

Ако стоиш твърдо за твоите ценности трябва да отидеш в затвора

Късно е вече да се борим Pussy Riot да не отидат в затвора. Те са вече там, и вероятно там ще бъдат за известно време (макар че силно се надявам на тяхното освобождаване, което ще е чудо).

Много защитници казват „Те знаят в каква страна живеят, а там трябва да отидеш в затвора за своите убеждения“. Ако страната е демократична, то за своите ужебдения не трябва да ходиш в затвора. Колко дълго ще се съгласяваме с идеята, че инакомислещите трябва да отидат в затвора за да може мнението им да бъде чуто? Това е утвърждение на дълбоко подтисното мислене, крайно неразбиращо смисъла на възможността различни мнения да съжителстват без да се стигне до такова насилие. Колко хора влизат в затвора за своето мнение и то не е чуто от никой? По какъв начин влизането в затвора е по-продуктивно, от създаване на свободна среда, в която тези мнения да се срещнат и да произведат изменения по този начин?

Затова сега е късно да защитаваме Pussy Riot. Трябваше много по-рано да имаме отношение към вече създалите се механизми на подтискане на различността.

Защо Pussy Riot трябва да бъдат освободени?

Силата на техните акции се състои в това, че волно или неволно бяха разкрити сериозни проблеми в обществото, които получиха по-голям медиен резонанс от този при всички предишни случаи. Силно беше застъпено отношението към жените като към полу-човеци. Pussy Riot не трябва да отидат в затвора, защото тогава това общество, което ги съди, ще покаже репресивното си разделение по полов признак. Ако те останат в затвора един от най-сериозните проблеми, на сливане на религиозна и светска власт, вече многократно адресиран в изказванията и на вярващи и на атеисти, както и в заявлението на Катя, ще вземе връх. За съжаление това сливане компрометира и двете институции – и държава и църква.

Ако те останат в затвора, няма да има по-голяма „чуваемост“ на тези проблеми – напротив, всички тези проблеми ще вземат надмощие, възможността за демократично съжителство на мнения ще е отрязана. Язвите не само ще бъдат разкрити, но и ще декларират своята победа.


Акция в поддръжка на Pussy Riot в Ню Йорк

Изпържване на вонящите символи на вертикалната патриархално-сексистка власт Боряна Росса, Анджела Уашко и Марина Галперина



Ето тук една статия в списание # 1 за инициативата АТРИУМ - за съхраняване на тоталитарната архитектура:

http://edno.bg/edno_magazine/arhitektura-s-totalitarno-minalo-i-vsvetlov-badeshte/


Миналото задължително е "неудобно" или "болезнено". Комунизмът е "режим" и то задължително "тоталитарен", нормално е населението да изпитва "неприязън", винаги "отгоре се спускат" според автора "неясни" директиви за социалистичеко по съдържание и национално по форма архитектура, докато архитектурата всъщност искала да си се развива някак си сама според веянията от Австрия и Германия, а стремежа на движението "Родно изкуство" да направи родна българска архитектура базирана на автентична българска изобрзителна традиция сигурно въобще не е съшествувала. Защо все още е удачно авторите на "модни" списания да правят такива генерализации от името на населението на тази страна, чиито страдания заради миналото трябва да са нескончаеми? Омръзна ми да чета неграмотни и очевидно идеологически предпоставени истории на нашето архитектурно и художествено минало, с претенции за обективизъм. Ясно е че тая АТРИУМ инициатива благородно иска да запази "тоталитарната" архитектура. Това е похвално, особено след като това струва на тези хора да преодолеят "болки" " страдания " и "неприязън". Аз наистина съм за инициативата, отдавна трябваше да има такова нещо. Само че названието "тоталитарна" е черезмерна и непоносима генерализация. АТРИУМ ще си имат проблеми ако земат да включат в програмата си велики български архитекти, които се гърчат в "болки" и "и неприязън" заради миналото си, въпреки че са направили много неща по това време без толкова да страдат. Мисля че скандалът с Венцислав Минеков около нежно нареченият "Музей на социалистическото изкуство" (даже не тоталитарно) е ясен пример че с думите трябва да се внимава.

http://news.bgnes.com/view/951561 
"Този музей за мене е едно откровено безобразие, направо ще го кажа така. Това каза проф. Велислав Минеков за новооткриващия се музей на социалистическото изкуство в интервю за БГНЕС."

Latest Month

January 2014
S M T W T F S
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

Tags

Syndicate

RSS Atom
Powered by LiveJournal.com
Designed by yoksel